На ниво земеделски стопанства
Биосигурността в земеделските стопанства на практика означава предприемането на мерки за превенция на болестите по животните или за предотвратяване разпространението на болести в земеделските стопанства. Тя също така може да допринесе за подобряване ефективността на земеделските стопанства със съпътстващо повишаване на производителността и икономическите резултати. Никое земеделско стопанство не е самотен остров: мерките за биосигурност във вашето земеделско стопанство могат да допринесат за опазване на съседните земеделски стопанства и околността.
Въпреки че не съществува „универсална“ програма за биосигурност, за всички животни могат да бъдат приложени общите стратегии за биосигурността, като те бъдат допълнени с приспособени към конкретната порода и използваната система за отглеждане допълнителни мерки.
Биосигурността може да постави граница между доброто здраве и болестите. И в това си качеството, собствениците на животни, които наистина са загрижени за доброто здравословно състояние, хуманното отношение и продуктивността на своите животни, приемат на сериозно биосигурността, защото те не само знаят, че съществуват правила, които трябва да бъдат спазвани, но и основателни икономически причини за превенция на болестите. Следователно тези мерки трябва да станат част от тяхното ежедневието и да бъдат включени в управленските решения.
Успешните мерки за биосигурност в земеделското стопанство трябва да включват множество различни фактори, в това число: изолация на новите животни, докарани в стопанството, както и на болните животни; регулиране придвижването на хора, животни и оборудване; правилно потребление на фуража и предотвратяване на замърсяването му; както и процедури и съоръжения за почистване и дезинфектиране, и добра програма за контрол върху насекомите и гризачите.
Кой носи отговорност?
Макар крайната отговорност за биосигурността да пада върху собствениците на животните (в това число и любителите земеделски стопани), при предприемането на превантивни мерки и мерки за биосигурност е необходим колективен подход, тъй като някои патогенни причинители на заразни болести могат лесно да се разпространят от едно земеделско стопанство в друго. Това на практика означава, че всяко лице, което е в контакт с животните или помещенията (напр. лицата, доставящи фуража, или ветеринарните лекари), трябва да следват съответните процедури с цел предотвратяване на евентуалното навлизане на болестотворни причинители и запазване на доброто здравословно състояние на животните.