зоонози
Бяс
Какво представлява бесът?
Бесът е вирусно заболяване, което засяга централната нервна система на топлокръвните животни, включително и човека. Болестта има продължителен инкубационен период (шест месеца) и може да минат няколко седмици след инфекцията преди симптомите да се проявят. След проявяване на симптомите, бесът обикновено се оказва смъртоносен.
Вирусът на беса е lyssavirus, група вируси, отговорна за причиняването на енцефалит, която включва също няколко bat lyssaviruses. Lyssaviruses принадлежат към семейството на Rhabdoviridae. Наименованието Rhabdo е с гръцки произход и се свързва с характерната куршумоподобна или пръчковидна форма на вирусите.
Бесът е познат от векове. През 80-те години на ХІХ век Луи Пастьор идентифицира вирус като причинител на болестта. Днес в световен мащаб бесът все още убива всяка година повече от 55 000 човека и милиони животни. Около 95 % от смъртните случаи при човека са в Азия и Африка. Повечето смъртни случаи при човека са резултат от ухапване от заразено куче, а от 30 % до 60 % от жертвите на ухапвания от кучета са деца на възраст под 15 години.
Къде е разпространена болестта?
Вирусът на беса се среща на всички континенти с изключение на Антарктика. В определени държави в Азия, Африка и Централна и Южна Америка появата на бяс сред домашните кучета предизвиква най-голямо безпокойство за здравето на човека.
В по-голямата част от Европа няма бяс. Някои източноевропейски държави, обаче, съобщават за случаи при животни и за няколко случаи при хора. В тези държави съществуват програми за ликвидиране и наблюдение на беса, включително ваксинация на диви животни чрез залагане на стръв.
Как се предава и разпространява болестта?
Бесът се предава чрез слюнката на заразено животно. Инфекцията възниква основно чрез рани от ухапване или инфектирана слюнка, попаднала в рани от ухапване или в порезна рана или в мембраните на лигавицата. Документирана е инфекция чрез вдишване на вируса, например в гъсто населена с прилепи пещера.
Вирусът обикновено остава във входната точка за известен период, преди да се придвижи по нервите към мозъка. В мозъка вирусът бързо се размножава, водейки до проявата на клинични симптоми. Тогава вирусът се придвижва от мозъка по нервите към слюнчената жлеза. Периодът до появата на клиничните симптоми при заразено животно може да варира в зависимост от щама на вируса и входната точка. Тази болест може да се предава чрез слюнката на заразено животно на други животни и на човека преди да се проявят клиничните симптоми на болестта при заразено животно.
Какъв е рискът за общественото здравеопазване, свързан с тази болест?
Бесът се счита за една от най-сериозните зоонозни болести в света. Всеки контакт с домашно или диво животно, което е било ухапано, трябва да се разследва. Бесните диви животни изгубват своя естествен страх от човека, което повишава риска от контакт. Клиничните симптоми при животните, като обилно отделяне на слюнка, задавяне или повръщане може да доведат до това, че човек несъзнателно да рискува да се зарази докато преглежда животното. Важно е веднага да се промие със сапун и вода всяка рана от ухапване или изложена повърхност и за случая да се уведоми лекар или болнично отделение за спешна помощ.
Какви са клиничните симптоми на болестта?
Клиничните симптоми на беса при животните варират в зависимост от въздействието на вируса върху мозъка. Типичните симптоми включват внезапни промени в поведението и прогресивна парализа, водеща до смърт. В някои случаи обаче животното може да умре бързо, без да прояви характерни клинични симптоми.
Как се диагностицира болестта?
За болестта може да се подозира въз основа на клиничните симптоми, но за потвърждаване на диагнозата е необходимо да се извършат лабораторни тестове.
Какво се прави за превенция или контрол на тази болест?
В държави, в които болестта е ендемична, се предприемат мерки за разглеждане и намаляване на риска от инфекция във възприемчиви популации (диви животни, скитащи и домашни животни) и за създаване на буфер между източника на болестта при животните и човека.